Цели

Общата цел на проекта е подпомагане на създаването на ефективно, прозрачно и отговорно корпоративно управление на държавните предприятия (КУДП) в страната в съответствие с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративно управление на държавните предприятия (OECD (2015), OECD Guidelines on Corporate Governance of State-Owned Enterprises, OECD Publishing, Paris.)

 

Постигането на общата цел на проекта ще се извърши чрез реализацията на три специфични цели: 

 

  • Специфична цел 1: Информационно осигуряване на процеса на мониторинг и оценка на КУДП.
  • Специфична цел 2: Извършване на оценка на състоянието и динамиката на КУДП.
  • Специфична цел 3: Развитие на институционален капацитет за гражданско участие при мониторинг и оценка на КУДП.

Дейности

Работата на екипа за изпълнение на проекта ще се концентрира в изпълнението на четири основни дейности:

  • Дейност 1: Създаване на регистър на държавните предприятия в страната и база данни с документи за корпоративното управление в тях
  • Дейност 2: Създаване и поддържане на информационна система за мониторинг и оценка на корпоративното управление в държавните предприятия и интернет страница на проекта
  • Дейност 3: Разработване и прилагане на методология за мониторинг и оценка на КУДП
  • Дейност 4: Повишаване на обществената осведоменост и насърчаване на гражданското участие при мониторинг и оценка на КУДП.

С изпълнението на проекта ще бъде създадена напълно функционална и публично достъпна информационна система за КУДП, ще бъдат подготвени оценки на състоянието и динамиката на КУДП през 2016-2020 г. На тази основа ще се направят предположения за усъвършенстване и реформиране на КУДП, в съответствие с приетите ангажименти на Правителството във връзка с присъединяване на страната ни към еврозоната. Това ще представлява сериозен принос на гражданското общество към този приоритет на държавата.

Екип

Ръководител на проекта: Яна Цветанова Кирилова  

 

Квалификация и отговорности:

Яна Кирилова е магистър по Международни икономически отношения от УНСС и Доктор по икономика от Институт за икономически изследвания към БАН. Яна Кирилова притежава над 20-годишен опит като експерт по финансово-икономически анализи и управление на проекти в следните области: стратегическо планиране и регионално развитие и управление; притежава отлични познания на нормативната уредба, касаеща регионалното развитие; притежава дългогодишен професионален опит в разработването на анализи и прогнози в сферата на околната среда в т.ч. управление на водите.

Ръководителят на проекта отговаря за цялостното му управление в съответствие с договора с Възложителя, приложимото законодателство, включително финансови аспекти и връзки с Възложителя. По-конкретно, той ще има следните отговорности:

- Мобилизация и консолидиране на екипа;

- Подготовка на детайлен работен план-график и контрол върху спазването му;

- Организиране и провеждане на поръчка за избор на екип за изпълнение на проекта и на изпълнител на разработката на информационната система и интернет страницата на проекта;

- Разпределение на индивидуалните задачи, обвързано със срокове;

- Управление на дейностите на експертите, координиране на дейностите им, свързани с изпълнението на проекта;

- Цялостна координация и работа в тясна връзка с Възложителя;

- Гарантиране на достоверността и доброто качество на цялата документация и информация, подготвяна в рамките на проекта;

- Управление на риска;

- Финансово управление на проекта;

- Подготовка на административните доклади.

 

Координатор на проекта: Константин Борисов Константинов

 

Квалификация и отговорности:

Константин Константинов е Магистър по "Международен бизнес мениджмънт " от Университет EHSAL, икономически факултет, гр. Брюксел, Белгия. Има 8-годишен опит като координатор на проекти със сходна на предлагания проект насоченост в т.ч.: организация на ежедневната оперативна работа по проект, водене на проектна кореспонденция и проектен архив, подготовка, организация и провеждане на работни срещи и други мероприятия (кръгли маси, пресконференции, семинари и др.).  

Координаторът на проекта има следните отговорности:  

- Ежедневна и оперативна организация на работата;

- Организиране и провеждане на оперативни срещи на екипа по проекта;

- Водене на официална кореспонденция по проекта;

- Техническо оформяне и размножаване на материали по проекта;

- Организация на проектната документация и поддържане на архив по проекта;

 

За проекта

В публикацията Governance Innovation for SOEs in Bulgaria: Based on the Korean Experience in 31 Questions, in: KDI. (2016). Policy Studies for Bulgaria’s Sustainable Growth: Enhancing Innovation and Accountability, се установява, че корпоративно управление на държавните предприятия в България страда от съществени недостатъци по отношение на разкриване на информация, прозрачност и функциониране на бордовете. Подобни проблеми са посочени в изследване на Световната банка, осъществено също с помощта на екип на Института за икономически изследвания на БАН (The World Bank. (2008). Report on the Observance of Standards and Codes. Corporate governance country assessment Bulgaria). В него се препоръчва държавата да разработи специална политика за подобряване на корпоративно управление на държавните предприятия.

Въпреки тези констатации и препоръки функционирането и отношението към държавните предприятия не се е променило съществено през последните десетилетия. Те продължават да изпитват силен политически натиск за назначаване на близки до управляващите лица не само в бордовете, но в части на персонала, липсват изисквания за назначаване на членове на бордовете, не се прилага система за оценка на ефективността на бордовете и на самите предприятия, разкриването на информация, въпреки известния напредък, е далеч от добрите практики. Друг голям проблем е дефицитът на обективна публична информация за корпоративно управление на държавните предприятия. Известна предимно финансова информация за тези предприятия съществува на интернет страницата на Търговския регистър и на Министерство на финансите, но често тя е непълна, закъсняла и ограничена. Няма единен регистър и дори списък на държавните предприятия, които да е публично достъпен. Липсата на такава информация затруднява и прави невъзможно осъществяването на граждански контрол върху корпоративно управление на държавните предприятия.

В тази връзка съвсем справедлива е оценката, отправена към България от Съвета на ЕС в рамките на европейския семестър за 2018 година, че: „Като цяло, корпоративното управление на държавните предприятия продължава да бъде предизвикателство и не отговаря на международните стандарти. Освен това реформите в тази област са от голямо значение за стопанската среда.“ (Съвет на ЕС. (2018). Препоръка на Съвета относно националната програма за реформи на България за 2018 г. и съдържаща становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2018 г.). В същия политически документ се препоръчва: „Да модернизира рамката за корпоративно управление на държавните предприятия в съответствие с международните добри практики.“

В отговор на тези изисквания през лятото на 2018 г. Правителството подготви План за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към валутния механизъм II (ERM II) и към банковия съюз. В рамките на този план са разработени групи от дейности за реформиране на КУДП под заглавието: Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики. В писмо на министъра на финансите и управителя на БНБ от 29 юни 2018 г. до Президента на Еврогрупата, Управителя на ЕЦБ, министрите от еврозоната и вицепрезидента на ЕК ясно е приет ангажимент за въвеждане и прилагане на Насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия в страната.

Изпълнението на тези ангажименти е свързано със стратегически за страната приоритет като присъединяването й към еврозоната. Ефектите от този демарш се очаква да бъдат изключително позитивни за икономиката на страната и се изразяват в намаляване на валутния риск, снижаване на лихвите по кредитите, привличане на мощна вълна от чуждестранни инвеститори, липса на поддържане на валутен резерв и използването му за финансиране на сектори и инфраструктура с висок обществен приоритет. Всичко това ще доведе до силен тласък на икономиката и растеж на БВП и доходите на населението.

Въпреки стратегическия характер на ангажиментите на Правителството не се предвижда създаване на механизъм за мониторинг и оценка на реформата на корпоративно управление на държавните предприятия. Един такъв национален приоритет не може да бъде оставен само в ръцете на политиците и гражданското общество трябва да може да се включи в него чрез осъществяване на граждански мониторинг и оценка на реформата на корпоративно управление на държавните предприятия.

По този начин ще се получи обществен натиск за осъществяване на реформите, който ще помогне на Правителството при провеждането им. С публичността на информацията и анализите и оценките ще се реализира правото на суверена да осъществява контрол върху функционирането на неговата собственост. Правителството, министерствата и самите държавни предприятия имат нужда от свежи идеи, предложения и инструменти за подобряване на корпоративното си управление, които ще им бъдат предложени чрез изпълнение на проекта.